Tales Written in Sand [Nesebar, Bulgaria]

Wednesday, 27 July 2016
Nessebar, Bulgaria
 Four in the afternoon. The bus going from the old town of Nessebar to Ravda. A very loud group of teenagers at the back. At the front, sitting to my left, an elderly man with an expression of scorn. The ruckus from the back gets louder and their laughter drowns out the disapproving sighs and mumbles of the other passengers. The man grunts and I brace myself for the almost inevitable soliloquy about the horrible youth of our times and the decline of society. He then breathes in... out and, without turning to anyone in particular, whispers "Even children are forcing their laughter now."
☽Ⓣ☾
 Четири следобед. Автобусът пътуващ от Несебър до Равда. Група юноши вдигат шум в задната му част. Отпред, до мен, седи възрастен човек с презрение в погледа си. Врявата отзад става все по-шумна и надделява над неодобрителните въздишки и мълви на останалите пътници. Мъжът изпухтява и аз се приготвям за почти неизбежния монолог за това колко е невъзпитана днешната младеж и как обществото се срива. Той вдишва... издишва и, без да се обръща конкретно към някого, промълвя „Ех, дори децата вече се смеят насила“.
 She was a diamond, or at least she shone like one under the fluorescent lights of the club, and she never danced alone. We could hear running up the stairs at five in the morning with someone, giggling, occasionally uttering words in Russian in a low, husky voice; then we'd hear her scrambling for her keys in her handbag - the apartment next to yours. We weren't quite sure how her skin was so bronzed, when she was always chasing moonlight instead of the sun's rays. But sometimes we would catch a glimpse of her sitting on the balcony, shaking a cocktail glass in her left hand and gazing at the sea with what seemed to be longing. That is the only time when we noticed the dirt under her fingernails, and that one of her teeth was chipped from opening beer bottles, But we knew that as soon as the sun went down nobody else would either.
It's the little things that give people away.
☽Ⓣ☾
 Тя бе диамант, или поне блестеше като такъв под флуоресцентните светлини в дискотеката, и никога не танцуваше сама. Чувахме я в пет сутринта - тичаше нагоре по стълбите с някого, кикотеше се, промълвяше някоя-друга дума на руски с тих, дрезгав глас; сетне, пред съседния апартамент, почваше да тършува из чантата за ключовете си . Не бяхме наясно как има такъв бронзов тен, след като винаги гонеше лунната светлина, вместо слънчевите лъчи. Но понякога я мяркахме седнала на балкона, разклащаше чаша с коктейл в ръката си и гледаше с нещо като копнеж към морето. Само тогава забелязвахме пръстта под ноктите й, както и счупения от отваряне на бири зъб. Но знаехме че, веднъж залезеше ли слънцето, никой друг нямаше да ги зърне.
 Малките неща издават хората. 
 If I had to pick the best "French" thing for me, I would choose Mireille and my Peugeot 205. The difference is that I'll probably still be listening to Mireille in the afterlife, but my Peugeot is about to be picked up for scrap. That's the way it is! Optimists inclined towards the classical, such as myself, would say "Sic transit gloria mundi", but deep inside they'll be thinking of the phrase "Don't cry because it's over, smile because it happened."
☽Ⓣ☾
 „Ако трябва да избера най-хубавото „френско“ за мен, ще избера Мирей и моето Пежо 205, но разликата е там, че Мирей ще я слушам сигурно и на онзи свят, а пежото ми идват да го взимат за скрап. Това е положението! Оптимисти с класически уклон, като мен, ще кажат: „Sic transit gloria mundi“, но със сигурност на сърцето им ще лежи фразата: „Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото се е случило“.“
  Service is always slow in crowded restaurants, but drinks and evening breezes make the wait bearable. Besides, it is hard to be frustrated when national folk songs are playing and a smiling family is doing a horo dance around the tables Then everything stops - music, dance, eating. The only light remaining outlines the silhouettes of a woman with her hands on her face and a man down on one knee. We can't hear what is being said, but soon enough those near them erupt in cries of joy and clapping. The two embrace and, eventually, disappear behind the crowd standing up to congratulate the newly engaged.
☽Ⓣ☾
 Обслужването в натоварените ресторанти винаги се бави, но чакането е поносимо, ако има нещо за пиене и подухва вятър. А и е трудно да се разочароваш щом звучат народни песни и измежду масите едно усмихнато семейство вие хоро. После, всичко спира - музика, танци, ядене. Единствената неугасена светлина очертава силуетите на жена, скрила лицето си с две ръце, и мъж застанал на едно коляно. Не чуваме какво казват, но не след дълго масите около тях избухват в аплодисменти и радостни викове. Двамата се прегръщат и постепенно изчезват  зад тълпата, която е отишла да поздрави новосгодената двойка.
 "The sun takes a long time to go down." says mi amore whilst fiddling with the settings on his camera. I am circling around in search of interesting shells and gifts from the sea - a futile quest, given how late it is. In my search, I accidentally splash a bit of water at my love and he recoils in pretend indignation. I take this as a sign to repeat the action, consciously this time, and he responds by leaving our electronics on the nearest sunbed and kicking a wave back at me. We start attacking each other, sinking further into the sea until the water is waist-high and what's left above it is bathed in the full moon's honey glow. He's holding me in his arms now, spinning me around and around. I'm laughing, feeling like I'm flying a mile above the ground and clinging onto him as if he is the only thing keeping me from falling.
☽Ⓣ☾
 „Слънцето залязва дълго.“ казва аморето, докато си играе с настройките на фотоапарата си. Аз кръжа наоколо за мидички и дарове от морето - имайки предвид колко е късно, търсенето ми е напразно. Погълната от диренето си, без да искам плисвам малко вода към любовта си и той отскача, уж с възмущение. Приемам това за знак да повторя действието, този път съзнателно, а той ми отвръща като оставя електрониката ни на най-близкия шезлонг и с ритник запраща цяла вълна към мен. Нападаме се един друг и започваме да затъваме все по-надълбоко в морето и водата вече стига до кръста, а всичко останало е окъпано в медения блясък на пълнолунието. Той вече ме върти в ръцете си. Аз се смея с глас, чувствам се сякаш летя на метър над земята и съм се вкопчила в него, сякаш той единствен ме крепи, да не падна.

The Reading Habits [Tag]

Sunday, 10 July 2016

 I outgrew the only climbable tree in our backyard a long time ago, but I still find peace beneath the cool shade it casts on the lawn. The sprinklers are going to start any second now, pouring life into the soil and cleansing what's above it. Let's see if I can finish this lil' tag, sent to me by the lovely Vanessa before I, myself, become soaked.

 In return, I would like to tag my magical Mi, the ever-cheerful Sunny, the unstoppable Ivy (even though she dislikes tags), and the little mermaid Zin.

 Отдавна надраснах единственото дърво в двора ни, по което можеше да се катери някой, но все още навирам спокойствие под сянката, която то хвърля върху поляната. Скоро ще се включят пръскачките, за да полеят почвата с живот и да пречистят всичко над нея. Да видим дали ще съумея да приключа с този кратичък таг, изпратен от прекрасната Ванеса, преди самата аз да подгизна.


1. Do you have a certain place at home for reading? / Имаш ли място у дома, където обичаш да четеш?

 Actually, I do most of my reading at university, or in our house in the countryside. If the weather is nice, I'm lying out on the lawn. If not, I'm snuggled in the warmest corner possible.

 Всъщност, най-много чета или в университета, или на село. Ако времето е подходящо, лежа на поляната. Ако ли не, се гуша в най-топлото ъгълче.

2. Bookmark or random piece of paper? / Книгоразделител или хвърчащи листчета ползваш?

 While I do have plenty of adorable bookmarks, the fairies simply love making off with them, so I am oft forced to improvise.

 Имам множество сладки книгоразделители у нас, но все ми ги свиват феите и често трябва да ползвам каквото ми е под ръка в момента.

3. Can you just stop reading or do you have to stop after a chapter/a certain amount of pages? / Можеш ли просто да  спреш да четеш или трябва да минеш главата/определен брой страници първо?

 I prefer to finish chapters before I stop, but if it gets to the point when it's 1 a.m. and I have to read a simple sentence ten times to understand it, I don't force myself to go further.

 Предпочитам да приключа с главата, преди да спра, но не се насилвам, ако стане един през нощта и вече трябва да чета по десет пъти едно просто изречение, за да го разбера.


4. Do you eat or drink while reading? / Ядеш ли и пиеш ли, четейки?
 Drinking only - eating tends to get a bit messy.

 Само пия - яденето често свършва зле.

5. Multitasking: Music or TV while reading? / Няколко дейности наведнъж: пускаш ли си музика или телевизия, докато четеш?

 I have recently started playing music in the background whilst I'm reading or studying, purely so I can get used to noises. My concentration is overall atrocious, and the only way I used to be able to focus is in complete, untainted silence.

 Наскоро започнах да си пускам музика за фон, докато чета или уча, само за да свикна на шума. Способността ми да се концентрирам е ужасяваща и до този момент успявах да се съсредоточа само и единствено в пълна, непокътната тишина.

6. One book at a time or several at once? / Една по една ли изчиташ книгите, или по няколко наведнъж?

 Whether because I have a reading list from university, or I have forgotten my current read at home and have picked up another one on the go, I always seem to be multi-reading.

 Дали защото имам списък за четене от университета, или съм си забравила четивото у нас и съм купила ново по пътя, все някак се оказвам с няколко книги накуп.


7. Reading at home or everywhere? / Само у дома ли четеш, или навсякъде?

 Absolutely everywhere.

 Абсолютно навсякъде.

8. Reading out loud or silently in your head? / На глас ли четеш, или наум?

 In my head when I'm reading to myself and out loud when I'm reading in the car whilst mi amore is driving.

 Ако чета на себе си, наум. Ако сме в колата с аморето и той шофира - на глас.

9. Do you read ahead or even skip pages? / Надничаш ли по-напред понякога? А пропускаш ли страници?

 Sometimes, on the second or third read.

 Понякога, на второ или трето прочитане.


10. Breaking the spine or keeping it like new? / Прегъваш ли книгата, или си я пазиш като нова?

 Breaking the spine - as much as I like the crispy new book smell, it's going to wear off on its own eventually, the pages will become worn, cracks and nibbles will appear on the cover. Besides, part of the reason I often buy books second-hand (apart from financial) is because I like knowing that the life I will live through its characters was shared by another before me as well.

  Прегъвам гръбнака - колкото и да ми харесва аромата на нови книги, той ще изветрее рано или късно, страниците ще избледнеят, корицата ще се напука и накъса. А и част от причината да си купувам книги втора употреба толкова често (освен цената) е за да знам, че животът, който ще изживея чрез героите в нея, е бил споделен и от друг преди мен.

11. Do you write in your books? / Пишеш ли по книгите си?

 Only in copies meant for my studies.

 Само по тези с учебна цел.