Metamorphosis [OOTD]

Tuesday, 9 February 2016






 For the longest time, I pondered whether I should upload these images here or not - my childhood and adolescence, like those of many others, were filled with magic, thanks in no small part to Harry Potter. To compress all of those experiences, lessons learned, and emotions into a single outfit; to transfer more than ten years of my life to a few items of clothing, regardless of how much one's style is a reflection of oneself, seems naïve, superficial, and pretty much impossible. And then, with the passing of so many representatives of the magical worlds of J. K. Rowling, of music, or entirely of their own, I was certain that these pictures would remain forever within a tiny little image folder called 'Tonks' in a slightly less tiny image folder called 'December 2015'.

 What changed my mind? I'm not sure. Maybe it was the presents that my mum brought me from Platform 9 3/4 (yes, the one in King's Cross), including the wand of the brightest witch of our time; maybe it was how much fun me and my amazing waifu had whilst shooting; maybe it is simply the fact that I have talked many times about how much of an inspiration the Harry Potter books and films are for various aspects of my life, and showing the more insignificant ones does not undermine the rest.

 As for this look, it was inspired by Nympha- pardon, Tonks, as well as by my new and somewhat accidental hair colour, which I ended up loving. Of course, I forgot to take a close-up of my choker, but it is essentially a double-layered tattoo choker with a star-shaped opalite pendant (often mistakenly called a moonstone). For those who I have not yet managed to convert to choker-lovers, I propose replacing it with a Time-Turner - one of the most easily recognisable symbols from the series, second only to that of the Deathly Hallows.

☽Ⓣ☾

 Много дълго време се чудех дали да кача тези изображения тук или не - детството и юношеството ми, както и тези на мнозина други, бяха изпълнени с вълшебство с не малката заслуга на Хари Потър. Да сбия всички тези преживявания, научени уроци и емоции в едничък тоалет; да прехвърля над десет години от живота си в няколко дрешки, независимо доколко стилът на един човек отразява неговата същност, изглежда наивно, повърхностно и реално невъзможно. После, смъртта на толкова много представители на магическите светове на Дж. К. Роулинг, на музиката или на изцяло собствените си такива ме убеди, че тези снимки ще си останат завинаги в една мъничката папка с изображения „Тонкс“ в не чак толкова мъничката папка с изображения „Декември 2015“.
 Какво промени решението ми? Не съм сигурна. Може би бяха подаръците, които майка ми донесе от Платформа 9 3/4 (да, онази в Кингс Крос), включително и пръчката на „най-умната магьосница на тази възраст“; може би беше това колко страхотно си изкарахме с прекрасното ми уайфу докато снимахме; може би е просто защото множество пъти съм разказвала колко голямо вдъхновение са книгите и филмите за различните части от живота ми и, като показвам по-незначителните такива, не подкопавам останалите.
 Що се отнася до тази визия, тя е вдъхновена от Нимфа- извинете, Тонкс, както и от новия ми и донякъде неволно получил се цвят на косата, в който впоследствие се влюбих. Разбира се, забравих да снимам гердана си отблизо, но той представлява просто двуслойна „tattoo“ огърлица с висяща от нея звездичка от опалит (често наричан погрешно „лунен камък“). За тези, които все още не съм съумяла да превърна в любители на нашийниците, предлагам да го заместите с един времеврът - един от най-лесните за разпознаване символи от поредицата, губещ само от този на даровете на смъртта.

Photos by/Снимки: Waifu
Top/Потник: Unknown/Неизвестно
Cardigan/Жилетка: Street One
Skirt/Пола: SheIn
Choker/Нашийник: Lokah
Time-Turner/Времеврът: Romwe
Earrings/Обици: Bijou Brigitte
Pen & wand/Химикал и пръчка: Platform 9 3/4

 

Heart-Shaped Drawings and Lipstick Stains

Tuesday, 2 February 2016




 I wear fluffy oversized hoodies and above-the-knee socks at home now, to counter the sudden drop in temperature after his departure. They comfort me as well, somewhat. The snow only fell last night, but I feel like it's been snowing for weeks when I look outside. It's not quite "Winter Wonderland" yet, but, if my camera lens cost a few thousands, I could have made it look like one.



 It never snows here when Mi Amor is down in winter, so we spend most of our time watching TV shows and films, or playing video games, all whilst snuggling. Sometimes he'll entwine his fingers in my hair, sometimes he'll let his hand glide across my stomach and below, sometimes both. Other times, he'll leave tiny love notes scattered around my room for me to find days after he's gone, just as I leave heart-shaped drawings and lipstick kisses in his notebooks.

 The day before he left, we went to a concert - Sabaton, with guests Battle Beast and Delain. We met the members of the warm-up bands after the show, and I imagined Mi Amor telling all of his male housemates about how he got a hug from Charlotte Wessels. I can't quite recall what I did when I went up to the artists. My brain was still inside the concert hall, ordering my heart to beat to the rhythm of songs I've laughed and cried and danced and headbanged to. I'm not sure why I feel so good in concert crowds. Maybe it's because they're big enough for me to be invisible in. Or maybe we are all invisible together, and the only thing anybody sees is pure energy setting everything ablaze.

 When I turned around in bed that night, there was no one next to me. Just a musky aroma lingering on the sheets. One hour until sunrise.



 Вече в къщи се разхождам по огромни пухкави суичъри и чорапи до над коляното, за да противодействам на резкия спад в температурата след като той си замина. Донякъде ме утешават, предполагам. Снегът падна едва снощи, но навън изглежда сякаш е валял седмици наред. Не е съвсем зимна приказка, но ако обективът на фотоапарата ми струваше няколко хиляди, лесно щеше да прилича на такава.


 Никога не вали сняг когато аморето ми е тук през зимата, затова прекарваме повечето си време гледайки сериали и филми, или играейки видео игри, сгушени един в друг. Понякога заплита пръсти в косата ми, понякога оставя ръката си да се плъзне по корема ми и под него, понякога и двете. Друг път крие малки любовни бележчици из стаята ми, за да ги намирам дни наред след като вече си е тръгнал - също както аз рисувам сърчица и оставям целувки от червило по тетрадките му.

 В деня преди да си тръгне, бяхме на концерт - Sabaton, с гости Battle Beast и Delain. Запознахме се с членовете на подгряващите групи след изпълнението и си представих как Амор се фука пред съквартирантите си-мъже, че е гушнал Шарлот Веселс. Не си спомням съвсем какво направих аз, когато се приближих към изпълнителите. Мозъкът ми все още беше в концертната зала и заповядваше на сърцето ми да бие в ритъма на песни, на които съм се смяла и плакала и танцувала и куфяла. Не съм сигурна защо се чувствам толкова добре в концертните тълпи. Може би е защото те са достатъчно големи, за да остана невидима в тях. Или пък всички сме невидими заедно и единственото нещо, което някой от нас вижда, е чистата енергия, подпалваща всичко около нас.

 Когато се обърнах в леглото си онази нощ, до мен нямаше никой. Само изветрелият аромат на мускус все още стоеше, попил в завивките. Оставаше един час до изгрева.