An Old Legend Says... [Kavarna Rock Fest 2015]

Sunday, 12 July 2015
"An old legend says a mountain cannot house more than one dragon. So it says."

 Beyond the far end of the Old Mountain, where the sun's first rays caressed the ground each morning and the air smelled of sea salt, smoke began to rise. Merely a thin line slithering up into the sky at first, it grew and spread, sapping the colours of the world and leaving it grey and dry. The earth shook, as a deafening roar travelled through the network of cracks in the ground. The Hydra was waking up, the world would soon be engulfed in Fire and Ice would strike its very core - The Heart of Everything. The only way to stop this would be to summon a sorceress more powerful than even the horrid monster - the Queen of the Dragons. But where was she?
 Wait, don't you mean "the Mother of Dragons"?
 Nope, I don't wanna mix fandoms.
 Shame, it sounds cooler that way.
 Will you let me finish the story?

 Thus began the story of a young and wayward witch who liked this world a bit too much to see it go. She knew the road ahead of her would be Dangerous however, so she sent a raven across seven countries and a sea, all the way to a small island inhabited by the fair folk. She called for her beloved, a young elven warrior-
 Elven warrior? Pfft.
 What's wrong with that?
 I don't want to be an elf.
 Then what?
 Dwarven blacksmith. They're cool.
 Really? Dwarv- are you sure? Okay...

  When her dwarven lover arrived, the duo set off In the Middle of the Night for they had no time to lose, yet they did not know where to look for the Queen of the Dragons. Even worse, everything worked upside down in the depths of the dwarven mines, so our blacksmith was terribly disorientated.
 'What Have You Done? We're going the wrong way!' he would complain occasionally, and the witch would reluctantly correct him and give him a kiss on the forehead. They sought guidance in the kingdom of Delain, where they met with the Lady Charlotte, known for her kindness and radiance.
 'You will find the Queen over the fields Covered By Roses, past the shores of the Black Sea, and beyond the moon path,' she sang each word in a soft, enchanting voice, 'But you would need more help than I can offer to reach her, for past the mountain is the Hydra's Army of Dolls, the rock golems. Ask the Lords of Kamelot for their protection from the golems. As for everything being upside down for him, I can fix that with a bag of Stardust. It will wear out once he returns home.'
 And so they were on their way again, the dwarf now complaining that he did not want to adjust to everything being on the "wrong" side.

 When the Lights Went Down, they finally reached Kamelot. The Lords had heard of their arrival, and welcomed them into their splendorous castle. So much power did they emit with their presence, that our young witch and dwarf felt like they were in the very Center of the Universe.
 'We have heard from the Lady Charlotte, and we will gladly offer our help in this time of need. We will come into battle with you, along with Lady Alissa, our strongest shieldmaiden. We ask only that you, blacksmith, will strengthen our armour and sharpen our swords, for you have magic, but Iron is our weapon of choice.'
 And indeed, although the army of dolls was frightful, they all Stood Their Ground against them; the sound of their leader Tommy and the shieldmaiden Alissa's voice alone sent shivers down her enemy's spines.
 The moon had risen high in the sky by the time the last golem was slain. Our heroes rejoiced and made a camp fire to gather round and rest. Their joy was short-lived, however, as yet another frightful roar shook the ground beneath their feet.
 'There is less time than we thought,' the witch exclaimed. 'We need to get to the Dragon Queen Faster, or it will be too late.'
 'But how? We still have such a long way to go before we reach the shore,' the dwarf pondered; he really was so tired of all this, and all he wanted was to return home and kick back his feet.
 Just then-
 Plot twists tend to be much more shocking if you don't warn readers about them with 'just then' or 'suddenly'.
 I read Stephen King's advice on how to write too, ya know. Just bear with me.

A flash lit up the entire sky, prompting loud grunts and I'm-blinds from the party, and the Star Riders of Unisonic descended from the sky.
 'We heard your pleas, young ones, and we've come to aid you. Climb atop one of our shooting stars, and she will take you across the moon path. When the Deed Is Done, just follow the stars back home. Her name is Sinéad, by the way, and she's got a very mild temper.'
 And so the coupled thanked everyone for their much needed help, got on the star and shot out into the horizon - quite literally, too, for shooting stars are known for their speed. They had crossed the shore and the sea, and were now flying over the moon path, when the star began losing its light. Our friends, worried at first that the star was going out and would soon vanish, stared at it with gaping mouths. Far from going out, however, its tail of hot white fire had turned into one of pristine white scales, two of its hind beams had transformed into legs with frightening talons, and its front beams were now mighty wings, blowing gusts of wind with every flap. And then the final beam turned around and stared at them with a glowing yellow eye. And then every yellow and blue and red and pink star around them stared as well. Dragons! So many of them!

 The white dragon reached the Moon and entered within one of its craters, Within Temptation itself. After a series of enormous tunnels, the walls of which were occupied by hundreds of dragons, they landed inside a chamber with a ceiling taller than the sky back on Earth. And there she was - the Dragon Queen, looking at them with a welcoming smile. When she spoke, her voice was warmer than the sun's rays, yet melancholic, like the voice of Summertime Sadness.
 'I know why you've come, little ones, but I will not harm the Hydra, for he is one of my children - a dragon like the others.'
 He's just going through his teenage rebellion stage.
 Oh, be quiet, you.
 'But, Queen Sharon, Guardian of all Dragons, What About Us? What about our world?'
 'I am no Ice Queen, little ones, I will help you. Take this wand, go to the Hydra before it has fully awakened, and strike its underbelly with it. Now go, Our Solemn Hour will soon be upon us.'

 They wasted no time in getting back, and Sinéad did not even turn back into her star form. When they had nearly reached the shore, she turned back and shouted at them to hold their breath. The duo had little time to react before she dived headfirst into the cold waters. Using her wings as fins, she swam deeper and deeper, until she got to an underwater cave, and rose above inside, into an air bubble. And there, right in front of them, was the Hydra, still dozing (and snoring quite loudly, might I add). The witch and the dwarf snuck past its many heads to reach its belly, but just as they were about to strike, a thundering voice stopped them in their tracks. The Hydra spoke.
 'Who dares disturb my slumber... a weak witch and a puny dwarf? How pathetic. I'm not sure if it is worth devouring you, but I am a bit peckish after a nap.'
The two shut their eyes and waited for the inevitable as, one by one the Hydra's heads awoke. And they heard Sinéad speak.
 'My, what a strong build you have! And that mountain-levelling voice of yours is irresistible.'

 A hundred and two heads, and double the eyes, turned to her with a look of bewilderment. However, only two heads were quick enough to turn back on time. By the time the Hydra had figured out that this was a distraction, the wand was buried into his belly. He let out a groan of pain, but none of its heads dropped. Instead, its body began multiplying and dividing over and over and over and in the end every head had its own body. This seemed even scarier to our heroes, who did not feel like fighting a hundred dragons at all, but the separation of their bodies had also split up the joint consciousness of the beast. And so, the Hydra was no more, and a hundred new shooting stars were born in its place. It was indeed a magnificent moment, yet neither the dwarf nor the witch felt like staying long enough to find out whether any of them still felt like breakfast, And They Ran instead. As they emerged from the waters once more, they heard a voice coming from the sky... and the sea, and the shore, and from within their own heads.
 "Well done," was the only thing it said and, although all of them looked at each other in confusion, they knew within their hearts that they had just heard the voice of Mother Earth herself.

 The dwarf was the first to break the long silence that followed.
  'Do you think the Earth was actually in danger?' he asked, already aware of the answer.
 Sinéad smiled knowingly.
 'Nothing in the world ever remains static, yet humans persistently try to prevent things from changing.'
 'We might be powerless to change Her plans,' the witch chimed in. 'but we can clearly change the world that we currently live in. I find strength in knowing this. How about you?'
 The other two nodded silently, and they turned their attention back on the long road ahead.
 Wow, much deep, such profound.
 I hate you.
 I love you too.

"Once you will know my dear
You don't have to fear
A new beginning always starts at the end
Until the end of time
She goes her way"

And a Happy Birthday to Sharon den Adel - the woman who gave my favourite band a voice. I have no way of knowing how different my life would be now if I hadn't heard of Within Temptation all those years ago, but somehow I think it wouldn't be nearly as good a it is now.


Според една стара легенда, една планина не може да приюти повече от един дракон. Поне така казва.

 Отвъд далечния край на Стара планина, там, където първите лъчи на слънцето докосват земята всяка сутрин и въздухът мирише на морска сол, се надигна дим. Първоначално бе само тънка линия, пълзяща към небето, но тя се разрасна и разнесе, изсмуквайки цветовете от света и оставяйки го изсъхнал и сив. Земята бе разтресена от проглушителен рев, който пропътува през мрежата от пукнатини в почвата. Хидра се пробуждаше; светът скоро щеше да бъде погълнат от Огън и лед щеше да удари центъра му - Сърцето на всичко. Единственият начин това да бъде спряно бе да се призове магьосница по-мощна дори от ужасяващото чудовище - кралицата на драконите. Но къде бе тя?
 Чакай, не искаш ли да кажеш „майката на драконите?
 Не, не искам да смесвам фендъмите.
 Жалко, така звучи по-готино.
 Ще ме оставиш ли да довърша разказа?

 И тъй започна историята на една млада своенравна вещица, която харесваше света твърде много за да го остави да си отиде. Тя знаеше, че пътят пред нея е Опасен, обаче, тъй че изпрати един гарван през седем държави и едно море, чак до малко островче, населявано от фееричните народи. Повика своят любим, млад елфски воин-
 Елфски воин? Пфу.
 Какво пък му има на това?
 Не искам да съм елф.
 Ами тогава?
 Джудже-ковач. Те са яки.
 Наистина? Джудж- сигурен ли си? Добре тогава...

 Когато той пристигна, двамата потеглиха По средата на нощта, тъй като нямаха време за губене. Но те дори нямаха идея къде да търсят кралицата. Още по-зле, в мините на джуджетата всичко е наопаки и нашият ковач бе ужасно объркан. Какво си направила? Вървим в грешната посока!“, оплакваше се той от време на време, а вещицата неохотно го поправяше и му целуваше челото. Те потърсиха насока в царството Дилейн, където се запознаха с лейди Шарлът, известна с милосърдието и лъчезарността си.
 Ще откриете кралицата над полята Покрити с рози, след бреговете на Черно море и отвъд лунната пътека, - всяка дума бе изпята с мек, омагьосващ глас, - но за да я стигнете ще се нуждаете от повече помощ, отколкото мога да ви дам. Отвъд планината е Армията от кукли на Хидрата, каменните големи. Помолете лордовете от Камелот за защита от големите. А относно това, че всичко е наобратно за него, това ще поправя с вързопче Звезден прах. ефектът ще изчезне когато той се прибере у дома.
 И те потеглили отново заедно с оплакванията на джуджето, че не искал да свикне с факта, че всичко е от грешната страна.

 Пристигнаха в Камелот чак Когато светлините залязоха. Лордовете били чули, че те са дошли, и ги приветстваха  във великолепния си замък. Толкова мощ излъчваха с присъствието си, че нашите млади вещица и джудже се чувстваха сякаш са в самия Център на вселената
 Получихме вестите от лейди Шарлът и с радост ви предлагаме помощта си в този важен момент. Ще влезем в битка с вас заедно с най-силният ни воин - Алиса. Молим само теб, ковачо, да подсилиш броните ни и да изостриш мечовете ни. Вие имате магия, но ние избираме да се бием с Желязо.
 Наистина, макар армията от кукли да бе ужасяваща, те Отстояха своята позиция срещу тях; дори само от гласовете на водачът им Томи и воинът Алиса, големите ги побили тръпки.
 Луната отдавна се бе издигнала в небето когато повалиха и последния голем. Героите ни ликуваха и запалиха огън, около който да се съберат за отмора. Радостта им не продължи дълго, обаче, тъй като още един ужасяващ рев разтресе земята под краката им.
 Има по-малко време, отколкото мислехме! - възкликна вещицата. Трябва да стигнем до кралицата на драконите По-бързо, или ще бъде твърде късно.
 - Но как? Имаме още много път до брега. - замисли се джуджето; вече се бе уморил от всичко това и искаше само да се върне у дома и да си вирне краката.
 Точно тогава-
 - Неочакваните обрати обикновено са по-шокиращи ако не предупреждаваш читателите за тях с точно тогава или изведнъж.
 - И аз съм чела съветите за писане на Стивън Кинг. Потърпи още малко.

 Един ярък проблясък освети цялото небе, предизвиквайки шумни сумтения и изблици от рода на Ослепях! от четата, и Ездачите на звезди от Юнисоник слязоха от небето.
 Чухме молбите ви, младежи, и дойдохме да ви помогнем. Качете се на една от падащите ни звезди и прекосете лунната пътека с нея. Когато работата е свършена просто последвайте звездите обратно до дома. Казве се Шиней, между другото, и има много мек нрав.

 И така, двойката благодари на всички за помощта, от която се нуждаеха толкова много, качи се върху звездата и се изстреля към хоризонта - буквално, освен това, тъй като падащите звезди са известни с бързината си. Вече бяха прекосили брега и морето и летяха над лунната пътека, когато звездата започна да губи сиянието си. Нашите приятели, разтревожени да не би звездата да загасне и да изчезне, бяха втренчили поглед в нея с увиснали ченета. Обаче тя изобщо не бе изгаснала, а вместо това опашката й от бял огън се бе превърнала в сияйно бели люспи, два от лъчите й се били преобразували в крака с плашещи нокти, а други два - в чифт могъщи крила, които предизвикваха силни пориви на вятъра с всеки замах. И тогава последният лъч се извърна към тях и ги погледна с едно светещо жълто око. И всички други звезди, жълти и сини и червени и розови, също ги погледнаха. Дракони! Толкова много дракони!

 Белият дракон стигна Луната и влезе в един от кратерите й, Вътре в изкушението. След поредица огромни тунели, стените на които бяха заети от стотици дракони, те кацнаха в зала с таван по-висок от небето обратно на Земята. И тя стоеше там - кралицата на драконите, наблюдаваща ги с приветлива усмивка. Когато проговори, гласът й бе по-топъл от лъчите на слънцето, но също така бе и меланхоличен, като гласът на Лятната тъга.
 Знам защо сте дошли, малки мои, но не бих наранила Хидрата, защото той е едно от моите чеда - дракон, като останалите.
 - Да, само минава през бунтарската си тийнейджърска фаза.
 - Мълчи там.
 Но, Кралице Шарън, Пазителко на всички дракони, Какво ще стане с нас? Ами нашият свят?
 Аз не съм Ледена кралица, мънички, ще ви помогна. Вземете тази пръчка, отидете при Хидрата преди да се е събудил напълно, и го ударете в корема с нея. А сега вървете, скоро ще настъпи Нашият тържествен час.

 Не изгубиха никакво време с връщането, дори Шиней не се преобрази обратно във формата си на звезда. Когато почти бяха стигнали брега, тя се обърна към тях и им каза да си задържат дъха. Двойката нямаше много време да реагира, защото Шиней се гмурна стремглаво в студената вода. Ползвайки крилата си като перки, тя плуваше все по-надълбоко, докато не стигна до една подводна пещера и не изплува от едно въздушно мехурче от вътрешната й страна. И там, точно пред тях, бе Хидрата, все още в дълбока дрямка (и хъркащ доста силно, ако мога да добавя). Вещицата и джуджето се промушиха покрай многобройните му глави за да стигнат до корема му, но точно преди да замахнат с пръчката, един гръмък глас ги спря. Хидрата проговори:
 Кой смее да прекъсва съня ми... една слаба вещица и едно малко джудже? Колко жалко. Не знам дали си струва дори да ви поглъщам, но обикновено огладнявам след дрямка.
 Двамата затвориха очи и зачакаха неизбежното, докато главите на Хидрата се събуждаха една по една. Тогава Шиней се обади:
 - Леле, какъв си здравеняк! И този твой глас изравнява цели планини - неустоим е!

 Сто и две глави и двойно толкова очи се обърнаха към нея с объркани изражения. Но от тях само две глави успяха да се съвземат достатъчно бързо. Докато Хидрата се усети, че това бе примамка, пръчката бе вече забодена в корема му. Той изръмжа от болка, но главите му не увиснаха. Вместо това, тялото му започна да се множи и дели, докато накрая всяка глава имаше отделно тяло. Това се стори още по-страшно на нашите герои, на които никак не им се биеше със сто нови дракона наведнъж. Освен раздялата в телата, обаче, съзнанието на звярът също се разцепи. Това бе краят на Хидрата и раждането на сто нови падащи звезди на негово място. Наистина бе величествен момент, но нито джуджето, нито вещицата не изчакаха да разберат дали на някои от тези звезди все още им се иска да закусват И те побягнаха с Шиней. Когато отново излязоха от водата, те чуха глас идващ от небето... и от морето, и от брега, и отвъд собствените им глави. Много добре бе единственото, което каза и, макар и тримата да се спогледаха въпросително, знаеха в сърцата си, че току-що бяха чули гласът на Майката природа.

 Джуджето първи наруши дългата тишина, която поседва:
 - Мислите ли, че Земята наистина бе в опасност? - попита той, знаещ напълно добре отговора.
 Шиней се усмихна разбиращо.
 - Нищо на този свят не остава вечно същото, но хората упорито се опитват да предотвратят промените.
 Може и да сме безсилни да променим плановете Й - вещицата се включи, - но очевидно можем да променим света, в който ние самите живеем. Да знам това ми дава сила. Ами на вас?
 Останалите двама кимнаха тихо с глави и после вниманието им се върна обратно към дългия път пред тях.
 Уау, много дълбочина, толкоз проницателно.
 Мразя те.
 И аз те обичам.

Когато разбереш, мило мое,
Няма да трябва да се боиш.
До края на времето
Тя върви по своя път.

Честит рожден ден на Шарън ден Адел - жената, която даде глас на любимата ми група. Няма как да знам какъв би бил животът ми ако не бях открила Within Temptation преди всички тези години, но нещо ми подсказва, че далеч нямаше да е толкова хубав, колкото сега.

No comments:

Post a Comment