The Canterbury Tales [Canterbury & Herne Bay, Kent]




On an early Monday morning, the old and heavy voice of Canterbury called to us, and we answered. I woke up in an old-fashioned hotel room, whose windows opened up to a blooming garden. Statues of nude women arranged by the wall made the scene look like it belongs at the bottom of a sea - remnants of a long-lost civilisation. Amore and I were the youngest guests there by about ten years.

☽Ⓣ☾

В едно ранно понеделнишко утро, старият и тежък глас на Кентърбъри ни повика и ние се отзовахме. Събудих се в старомодна хотелска стая, чиито прозорци се разтваряха към разцъфнала градина. Каменните статуи на голи жени наредени до стената караха обстановката да изглежда сякаш мястото й е на дъното на някое море - останки от някоя отдавна изгубена цивилизация. Амор и аз бяхме най-младите посетители с около десет години.




Hand in hand, we passed beneath the remains of a castle and entered a time distortion, where (or when) the view alternates between metal pubs and glass showcases, Ancient Roman walls, and Renaissance façades. The air itself seems to have a different taste to it here, or maybe it's just the wine fogging my senses with a pink filter. Did you know - pink is not actually a colour? It does not exist. I wonder if I could make a metaphor out of that...

☽Ⓣ☾

 Ръка в ръка минахме под развалините на стар замък и навлязохме във времева деформация, където (или когато) пред погледа се редуват метъл пивници и стъклени витрини, стени от римско време и ренесансови фасади. Самият въздух тук сякаш има различен дъх, а може би виното замъглява сетивата ми с розов филтър. Знаехте ли, че розовото не е цвят? То не съществува. Чудя се дали от това би се получила добра метафора...



I do not think that the call that summoned us had come from Canterbury Cathedral (and wouldn't it be awfully cliché if the case was such?). I do, however, know that it is the kind of place, which I could not possibly enter alone. If Canterbury is a flurry of time, then the cathedral is the complete abscence of it. The architectual beauty of it has changed throughout the ages, but it has stood since the XIth century (Xth, if you count the original building) and the whispering ghosts hidden among the towering columns promise that it will remain standing.

☽Ⓣ☾

 Не мисля че повикът, който чухме, бе дошъл от Кентърбърийска катедрала (и не би ли било ужасяващо клиширано ако бе така?). Знам обаче, че не бих могла да влезна сама в подобно място. Ако Кентърбъри е калейдоскоп на времето, то катедралата е неговото цялостно отсъствие. Архитектурната й красота се е изменяла през епохите, но тя е стояла още от XI век (Хти, ако броите първоначалната сграда), а шепнещите духове, скрити зад колоните, обещават, че тя ще остане стабилна.






We covered Canterbury in about two days, so on the third day we got in the car and drove to wherever the road signs took us. We ended up along the stony beaches of Herne Bay. The clocktower contested to time's smooth, regular flow here, but there were very few people around to see it. I'm sure that if I lived here, I would prefer measuring time by the sunsets instead.

☽Ⓣ☾

. Минахме Кентърбъри за около два дена, така че на третия скочихме в колата и тръгнахме накъдето ни заведат табелите. Попаднахме на каменистите плажове на Хърн Бей. Часовниковата кула потвърди, че там времето тече гладко и праволинейно, но наоколо нямаше много хора, които да я видят. Сигурна съм, че, ако аз живеех тук, и аз бих предпочела да измервам времето по залезите.






 The rest of my stay in England was spent at mi amore's place, with frequent outings to parks and pubs. On the final day, we packed the telescopic lenses and headed for Richmond Park, London, in the hope of making some new friends - the deer there. It's ironic that the first thing I look for in a big city is the closest patch of green to where I'm staying. The weather wasn't on our side, however, and neither were the deer, so we soon gave up. We left with the promise that we would return when the weather is better. I don't think that the deer cared much.

☽Ⓣ☾

 Остатъка от престоя ми в Англия бе прекаран в дома на ми аморе, с чести излизания до паркчета и пивници. В последния ден приготвихме телескопичните обективи и се отправихме към Ричмънд парк, Лондон, с надеждата да се сприятелим с някои от сърните там. Иронично е, че първото нещо, което търся в големите градове, са най-близките до мястото в което съм отседнала зелени петънца.. Времето не бе на наша страна, нито пък сърните, тъй че не след дълго се предадохме. Обещахме, че ще се върнем някой по-топъл ден. Не мисля, че сърните ги интересуваше.
.







 And so, it was once more time to say goodbye for us as well. I might still be a bit shaky, my mind - still absent. But no matter how many wrong turns and detours we make, or how many steps back we take, we are two sides of the same magnet, Amore and I. It's only a matter of time before we get back on the right track. The inevitable will happen, especially if you're sprinting toward it with all of your might.

☽Ⓣ☾

 И така настъпи моментът, в който и ние трябваше да се сбогуваме отново. Може все още леко да треперя, а умът ми все още да липсва. Но колкото и погрешни завои, отклонения или стъпки назад да правим, ние сме двата полюса на един магнит, Амор и аз. Въпрос на време е да се върнем на правилния път. Неизбежното ще се случи рано или късно, особено ако бягаш към него с всичка сила.


P.S. I actually made a very shaky low-quality video of the trip. It's a tad more cheery than this post.

П.П. Направих и доста треперещо нискокачествено видео за пътуването. Малко по-весело е от този пост.

Comments

  1. Много хубостни снимки <3

    ReplyDelete
    Replies
    1. Изпитах лек момент на fangirling.
      Благодаря! ^^

      Delete
  2. Много красив пост! Английската провинция е толкова живописна и историческа, заслужава си да се пообиколи, а не само да се посещава Лондон. Страхотни снимки!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Благодаря! Толкова малко съм видяла от Великобритания като цяло, но искам още! Като цяло се старая да постигна равновесие между основните туристически атракции и местенцата, за които само местните биха знаели. Не винаги се получава, но пък си има причина най-посещаваните места да са... ами, най-посещавани.
      Благодаря отново! ^^

      Delete
  3. Не ти е необходима стихотворна форма, за да пишеш поезия...

    ReplyDelete

Post a Comment

Popular Posts