The Canterbury Tales [Canterbury & Herne Bay, Kent]

Tuesday, 24 March 2015

On an early Monday morning, the old and heavy voice of Canterbury called to us, and we answered. I woke up in an old-fashioned hotel room, whose windows opened up to a blooming garden. Statues of nude women arranged by the wall made the scene look like it belongs at the bottom of a sea - remnants of a long-lost civilisation. Amore and I were the youngest guests there by about ten years.


В едно ранно понеделнишко утро, старият и тежък глас на Кентърбъри ни повика и ние се отзовахме. Събудих се в старомодна хотелска стая, чиито прозорци се разтваряха към разцъфнала градина. Каменните статуи на голи жени наредени до стената караха обстановката да изглежда сякаш мястото й е на дъното на някое море - останки от някоя отдавна изгубена цивилизация. Амор и аз бяхме най-младите посетители с около десет години.

Hand in hand, we passed beneath the remains of a castle and entered a time distortion, where (or when) the view alternates between metal pubs and glass showcases, Ancient Roman walls, and Renaissance façades. The air itself seems to have a different taste to it here, or maybe it's just the wine fogging my senses with a pink filter. Did you know - pink is not actually a colour? It does not exist. I wonder if I could make a metaphor out of that...


 Ръка в ръка минахме под развалините на стар замък и навлязохме във времева деформация, където (или когато) пред погледа се редуват метъл пивници и стъклени витрини, стени от римско време и ренесансови фасади. Самият въздух тук сякаш има различен дъх, а може би виното замъглява сетивата ми с розов филтър. Знаехте ли, че розовото не е цвят? То не съществува. Чудя се дали от това би се получила добра метафора...

I do not think that the call that summoned us had come from Canterbury Cathedral (and wouldn't it be awfully cliché if the case was such?). I do, however, know that it is the kind of place, which I could not possibly enter alone. If Canterbury is a flurry of time, then the cathedral is the complete abscence of it. The architectual beauty of it has changed throughout the ages, but it has stood since the XIth century (Xth, if you count the original building) and the whispering ghosts hidden among the towering columns promise that it will remain standing.


 Не мисля че повикът, който чухме, бе дошъл от Кентърбърийска катедрала (и не би ли било ужасяващо клиширано ако бе така?). Знам обаче, че не бих могла да влезна сама в подобно място. Ако Кентърбъри е калейдоскоп на времето, то катедралата е неговото цялостно отсъствие. Архитектурната й красота се е изменяла през епохите, но тя е стояла още от XI век (Хти, ако броите първоначалната сграда), а шепнещите духове, скрити зад колоните, обещават, че тя ще остане стабилна.

We covered Canterbury in about two days, so on the third day we got in the car and drove to wherever the road signs took us. We ended up along the stony beaches of Herne Bay. The clocktower contested to time's smooth, regular flow here, but there were very few people around to see it. I'm sure that if I lived here, I would prefer measuring time by the sunsets instead.


. Минахме Кентърбъри за около два дена, така че на третия скочихме в колата и тръгнахме накъдето ни заведат табелите. Попаднахме на каменистите плажове на Хърн Бей. Часовниковата кула потвърди, че там времето тече гладко и праволинейно, но наоколо нямаше много хора, които да я видят. Сигурна съм, че, ако аз живеех тук, и аз бих предпочела да измервам времето по залезите.

 The rest of my stay in England was spent at mi amore's place, with frequent outings to parks and pubs. On the final day, we packed the telescopic lenses and headed for Richmond Park, London, in the hope of making some new friends - the deer there. It's ironic that the first thing I look for in a big city is the closest patch of green to where I'm staying. The weather wasn't on our side, however, and neither were the deer, so we soon gave up. We left with the promise that we would return when the weather is better. I don't think that the deer cared much.


 Остатъка от престоя ми в Англия бе прекаран в дома на ми аморе, с чести излизания до паркчета и пивници. В последния ден приготвихме телескопичните обективи и се отправихме към Ричмънд парк, Лондон, с надеждата да се сприятелим с някои от сърните там. Иронично е, че първото нещо, което търся в големите градове, са най-близките до мястото в което съм отседнала зелени петънца.. Времето не бе на наша страна, нито пък сърните, тъй че не след дълго се предадохме. Обещахме, че ще се върнем някой по-топъл ден. Не мисля, че сърните ги интересуваше.

 And so, it was once more time to say goodbye for us as well. I might still be a bit shaky, my mind - still absent. But no matter how many wrong turns and detours we make, or how many steps back we take, we are two sides of the same magnet, Amore and I. It's only a matter of time before we get back on the right track. The inevitable will happen, especially if you're sprinting toward it with all of your might.


 И така настъпи моментът, в който и ние трябваше да се сбогуваме отново. Може все още леко да треперя, а умът ми все още да липсва. Но колкото и погрешни завои, отклонения или стъпки назад да правим, ние сме двата полюса на един магнит, Амор и аз. Въпрос на време е да се върнем на правилния път. Неизбежното ще се случи рано или късно, особено ако бягаш към него с всичка сила.

P.S. I actually made a very shaky low-quality video of the trip. It's a tad more cheery than this post.

П.П. Направих и доста треперещо нискокачествено видео за пътуването. Малко по-весело е от този пост.

The Book Worm [Tag]

Monday, 9 March 2015

 It's five forty-six in the evening, but it should be seven forty-six. I'm lying on a bed in a hotel room in Canterbury. To my left is mi amore, rummaging through his phone, to my right is a pile of freshly-bought and ready-to-be-read books, topped off by a travel-sized versions of Wreck This Journal and The Adventures of Tom Bombadil. Conveniently, Ivy has filled out a tag for book worms and left it open for anybody who wants to join in. I guess I still have a bit of time before we head off for dinner...

1.  If you could pull one character or object out of a book, who or what would you take?
 A dragon egg from the Vault of Souls in Christopher Paolini's Inheritance. I am very predictable.

2. Which would be the best fictional world for you to live in, and why?
 I am flexible - I'll be happy in any fictional world, so long as I can be a dragon rider in it. "If the world didn't contain those beautiful creatures [dragons], he'd decided, it wasn't half the world it ought to be." (Terry Pratchett, The Colour of Magic).

3. If you could rewrite the ending of a book, which finale would you change?
 I would alter the ending of one of the stories in James Frey's Bright Shiny Morning (not giving away which one, though), as well as the outcome of Ken Kesey's One Flew Over the Cuckoo's Nest. I love both of them, but realism and dystopias... well, they can be exhausting, if you read too many of them in a row. After all, part of the reason I read is to get away from them, even if only for a while.

4. Which book series were you in love with at first, but ended up hating towards the end?
 I can't say I was ever "in love" with The Hunger Games, but I definitely used to like the first two books... to an extent. However, Mockingjay proved too much for me to handle.

5. Which is your favourite soundtrack to a film adaptation of a book?
 I couldn't help myself, and ended up compiling an entire playlist. I might or might not have cheated, and included soundtracks to TV series, films based on stories or poems, and musicals.

6. Which book did you think you would hate, but ended up loving?
 Paolini's entire Inheritance Cycle. Eragon, the first book in the series, left me unimpressed. However, as the story progressed, I found myself slowly, but surely, falling in love with it. To this day, Brisingr is one of my favourite books.

7. If you could burn one book which one would you pick?
  I once had a Wreck This Journal which, upon its completion, I "wrecked" completely by tossing it into a fireplace - it seemed like a suitable end. Aside from that, I really want no part in libricide of any form.

8. If you could kill two characters, who would they be, and from which book?
 Pass, I wouldn't kill anybody. Though I would let quite a few live, instead.

9. If you were in the Lotus casino from "Percy Jackson", which character would you want to be trapped with?
 Confession time: I have never read anything from Percy Jackson and the Olympians, nor do I have a strong desire to do so any time soon.

10. Imagine you're on a long journey in a subway. Reading is your main priority for this trip, so you need to pack a few books to keep you busy. Which ones are they?
 Loads of fantasy books, especially mythic and epic fantasy, books on herbalism and crystals, a suspicious amount of Haruki Murakami and War and Peace.

11. Which books have been in your wishlist for some time now?
 Black Coffee Blues, as well as a few other books by Henry Rollins.
 We Need to Talk About Kevin by Lionel Shriver
 Milk, Sulphate and Alby Starvation by Martin Millar
 The Dwarves by Markus Heitz (I keep stalking mi amore's books from this series)

I can only think of tagging Mi, but anybody can feel free to fill this out.


Часът е пет и четиридесет и шест, но би трябвало да е седем и четиридесет и шест. Намирам се в хотелска стая в Кентърбъри и съм се излегнала в леглото. В ляво от мен седи Амор и рови из телефона си, а в дясно - купчина прясно закупени и готови за четене книги, на върха на която са миниатюрни, пригодени за пътуване версии на „Wreck This Journal“и „Приключенията на Том Бомбадил“. За мое удобство и късмет, Айви е попълнила таг за книжни плъхчета и всеки може да се включи в него. Все още имам малко време преди да излезем за вечеря...

1. Ако можеше да имаш един човек или предмет изваден от книга, кой или какво би взел?
 Драконово яйце от „Наследството“ на Кристофър Паолини. Ужасно предсказуема съм.

2. Кой би бил най-хубавият художествен свят, в който можеш да живееш и защо?
 Не съм особено претенциозна - бих била щастлива във всеки свят, в който мога да бъда ездач на дракони. „Тогава реши, че ако в света липсват тези прекрасни създания [дракони], той не е наполовина такъв, какъвто би трябвало да бъде.“ - Тери Пратчет, „Цветът на магията“

3. Ако можеше да пренапишеш края на книга, чий край би пренаписал?
 Бих променила финала на една от историите в „Bright, Shiny Morning“ на Джеймс Фрей (няма да издам чий), както и края на „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси. Обожавам и двете, но реализмът и дистопиите... ами, натоварват, ако се прекали с тях. А и част от причината да чета е за да се измъкна от тях, макар и за малко.

4. Коя поредица обичаше първоначално, но намрази към края?
 Не мога да кажа, че някога съм обичала „Игрите на глада“, но определено имаше период, в който харесвах първите две книги... донякъде. „Сойка-присмехулка“ така и не ми понесе.

5. Кой е любимия ти саундтрак от филмовата адаптация на книга?
 В английския превод по-горе качих цял плейлист, като може и да съм де изхитрила малко и да съм включила и музика от сериали, мюзикъли и филми, правени по призакзи или поеми.

6. Коя книга смяташе, че ще намразиш, но заобича?
 Целият „Цикъл на наследството“ на Паолини. Не останах впечатлена от „Ерагон“, първата книга в поредицата, но, с напредването на историята, все повече и повече се влюбвах в нея. До ден днешен, „Бризингър“ е сред любимите ми книги.

7. Ако можеше да изгориш една книга, коя би избрала?
 Едно време имах „Wreck This Journal“на Кери Смит, който изгорих след приключването му - бе подобаващ край. Но това е изключение със сантиментална стойност - реално не искам да участвам в какъвто и да бил либрицид.

8. Ако можеше да убиеш двама герои, кои биха били и от коя книга?
 Пас, не ми се убива. По-скоро бих оставила доста герои да си живеят.

9. Ако се намираше в Лотус казиното от Пърси Джаксън, кой герой би искал да е затворен с теб?
 Признание: никога те съм чела нищо от поредицата „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“, нито имам особено желание да го направя в скоро време.

10. Нека речем, че си на дълго пътуване с подводница. Четенето ти е главен приоритет за пътуването. Затова трябва да опаковаш няколко книги , които да те държат зает/а. Кои са те?
 Тонове фентъзи, особено митологично и епично фентъзи, книги за билкарство и кристали, съмнително количество Харуки Мураками и „Война и Мир“.

11. Кои книги са били в wishlista-а ти от известно време?
 „Black Coffee Blues“на Хенри Ролинс
 „We Need to Talk About Kevin“ на Лионел Щривър
 „Milk, Sulphate and Alby Starvation“ на Мартин Милър
 „Джуджетата“ на Маркус Хайц (постоянно дебна книгите на ми аморе от серията)

Сещам се единствено да тагна Ми, но всеки, който желае, е свободен да се включи.

Early Morning Train to Sofia [Sofia, Bulgaria]

Sunday, 1 March 2015

 Take the early morning train to Sofia and watch the sunrise from behind stained windows. Read Bukowski, or any other angry white male author. Laugh at how pretentious you probably look. Continue reading until the train finally stops.

 Ride the subway to the center of the city. Stop in the National Palace of Culture underpass to listen to the man playing Imagine Dragons on his acoustic guitar. Don't forget to tip. Go crash at your friend's place. Notice how most of the cats in the neighbourhood are black. Take it as a good sign.

 Go to a random gig at Mixtape 5 in the evening. Move to another club when it's over and drink cocktails at 1 a.m. Drink tea in Veda House in the morning. Don't fall asleep in between.

 Hike up Vitosha mountain, because no matter where you are, it's always close by. Admire the view of the city from "The Hoof". Climb up the metal towers supporting the abandoned lift and see how many buildings you can recognise. Drink beer on the grass and discuss your mortality. Sleep on the journey back to the heart of the city.

 Leave Sofia in the evening with a daisy chain in your hair, a dozen used tickets, all of them tattered and scribbled over, and someone else's bra in your backpack (wonder how that got there...). Read Paulo Coelho, or any other pseudo-existential author with pretentions to thoughtfulness and intellectuality. Laugh at how predictable you probably look. Continue reading until the train finally stops.


 Качи се на ранния влак до София и наблюдавай изгрева иззад мръсните прозорци. Чети Буковски, или който и да е друг ядосан бял автор. Смей се на това колко претенциозно изглеждаш отстрани. Продължи да четеш докато влакът най-сетне спре.

 Вземи метрото до центъра на града. Спри в подлеза на Националния дворец на културата за да послушаш мъжът, който винаги свири Imagine Dragons на акустичната си китара. Не забравяй да му оставиш бакшиш. Отседни при приятелката си. Забележи, че повечето котки в квартала са черни. Приеми го като добър знак.

 Посетете случаен коцерт в Микстейп 5 вечерта. Преместете се в друг клуб когато свърши и пийте коктейли в един часа през нощта. Пийте чай във Веда Хаус същата сутрин. Не заспивайте между двете излизания.

 Изкачете се по Витоша, защото където и да се намирате в града, тя винаги е наблизо. Насладете се на гледката към града от Копитото. Покатерете се по металните колони, които поддържат отдавна изоставения лифт, и се опитайте да разпознаете колкото се може повече сгради. Пийте бира на тревата и обсъждайте собствената си смъртност. Спете по пътя обратно към сърцето на града.

 Напусни София вечерта с венчета от маргаритки в косата си и, дузина билетчета, всичките накъсани и надраскани, и нечий друг сутиен в раницата си (как ли е попаднал там...). Чети Паулу Коелю, или който и да е друг псевдо-екзистенциален комерсиален автор с претенции за сериозност и интелектуалност. Смей се на това колко предсказуемо изглеждаш отстрани. Продължи да четеш докато влакът най-сетне спре.