On Life and Death and Everything Inbetween

Monday, 20 October 2014
 The thing about the day before the end of the world is that it feels just like any other. That's why it's easy to forget to hold your lover's hand, tell your family you love them and remind your friends you're there for them if they need you. It's easy to forget that life is beautiful, that we're lucky to be alive, that people leave this world every minute. It's 01:15 right now. I wonder how many hearts will stop beating by the time I finish this post and by the time the world can see it.

 The loss of a loved one is one of the hardest things we'll ever have to deal with. But we have to accept it and move on, no matter how impossible it seems and how long it takes. By living our own lives to the fullest, we can honur theirs. Remember all the good things they've done, all the wonderful moments you've had, but don't dwell on any of them.

 If tears could bring someone back from the dead, I would cry for the rest of my life. But they can't. And I doubt that when my tiny heart gives up I'll be welcomed to an afterlife by all the people I've lost. I'm not saying this to insult anyone, I'm not saying it to sound morbid. I'm saying it because it's what I truly believe, but also because I'm trying to remind people to appreciate others while they still can.

 Make sure to tell everyone how much they mean to you. Take a day off occasionally and spend it in their company, even if it just means sitting on the sofa and watching films together. One day, these might turn out to be your favourite memories and the moments you miss the most.

 Life sucks a lot sometimes and bad things will always happen, so strive to create as many good things as you can. You'll need them.

 Sleep tight, Hazel. You are missed and loved by more than you could ever know.


 Работата е там, че денят преди края на света е като всеки друг. Затова е толкова лесно да не се сетиш да хванеш любовта си за ръка, да кажеш на семейството си, че ги обичаш и да напомниш на приятелите си, че си тук ако имат нужда от теб. Лесно е да забравиш, че животът е красив и имаме късмет да сме живи, както и че хората го напускат всяка минута. В момента часът е 01:15. Колко ли сърца ще спрат да туптят докато довърша този пост и докато го публикувам?

 Загубата на любим човек е една от най-големите трудности, които ще трябва да превъзмогнем. Но ще се наложи да я приемем и да продължим напред, независимо колко невъзможно изглежда и колко дълго ще отнеме. Живеейки собствения си живот пълноценно, ние почитаме и техния. Винаги ще си спомняме всичко хубаво у тези хора и прекрасните моменти, които сме прекарали заедно, но не бива да се забравяме в тях.

 Ако сълзите можеха да върнат някого, бих плакала цял живот. Но не могат. И се съмнявам, че когато собственото ми сърчице се предаде ще премина към отвъдното, приветствана от всички, които приживе съм загубила. Не казвам това за да обидя някого, нито за да звуча мрачно. Казвам го защото в това вярвам, но и за да напомня на хората да ценят близките си докато могат.

 Казвайте им колко много значат за вас. Вземете си един ден почивка и го прекарайте с тях, ако ще само да седите на дивана и да гледате филми заедно. Някой ден това може да се окажат любимите ви спомени и миговете, които най-много ви липсват.

 Животът понякога е гаден и винаги ще се случват лоши неща. Старайте се да създавате колкото можете повече хубави моменти. Ще са ви нужни.

 Спи спокойно, Хейзъл. Обичана си и и липсваш на повече хора, отколкото би могла да знаеш.


  1. So simple and yet so meaningful, just as the life itself. Well done, for this is a masterpiece to me summerizing what we avoid seeing, reminding us what is the real source of happiness. Thanks for writing and may the person you wrote this for rest in peace

    1. Thank you for your kind words. I know my message got through to at least one person and that makes me happy.