Tuesday, 23 September 2014

Little Healing Spells vol. II [Autumn edition]


"Fall has always been my favorite season. The time when everything bursts with its last beauty, as if nature had been saving up all year for the grand finale."
- Lauren DeStephano

 Golden, calm, quiet, melancholic, rainy, crisp, pure, full of memories and emotions long forgotten. I love the sound of autumn - it sounds like poetry. So, instead of feeling sad that you'll have to leave your beer aside until the next month with no 'r' in its name, enjoy the final rays of sunshine. They'll be gone for a while too.

☽Ⓣ☾

 "Есента винаги е била любимият ми сезон. Времето, когато всичко избухва в последната си красота, сякаш природата е спестявала цяла година за големия си финал."
- Лорън ДиСтефано

 Златна, спокойна, тиха, меланхолична, дъждовна, свежа, чиста, изпълнена със спомени и отдавна забравени емоции. Обичам звука на есента - звучи като поезия. Тъй че, вместо да тъгувате, че трябва да оставите бирата настрана до следващия месец, който няма буквата "р" в името си, насладете се на последните слънчеви ласки. И тях няма да ги има доста време.


 ❦ Sweater weather is back. And so are knee high socks, combat boots, hoodies, beanies and the incorporation of all these elements into a single outfit. It's when clothes feel the most comfortable, at least to me.
 Don't worry, it's warm enough back home to just walk around in a plaid shirt or a fluffy pullover.

 ❦ Пуловерното време се завърна. Както и чорапите до колената, кубинките, суичърите, бийнитата и комбинирането на всички тези елементи в един единствен тоалет. Това сякаш е времето за най-удобните дрешки.
 Не се притеснявайте, все още е достатъчно топло в къщи за да се разхождате по карирани ризи или пухкави горнища.


Smoke brush by SEspider. Photoshop is not my forte.

 ❦ The aroma of apple and cinnamon tea, roasted pumpkin, burning firewood and petrichor. There's a special Witches brew I like to make to enhance the atmosphere at home - you can find it here. I also like to add a bit of caraway to the concoction, gives it a whole new dimension.

 Note: this recipe is for aroma only, though I tend to nibble on the fruits once I've finished.


 ❦ Ароматът на чай с ябълка и канела, на печена тиква, на горящи дървета и на петрикор. Има и една специална вещерска отвара, която приготвям за да усиля атмосферата у дома - можете да я намерите тук, но за удобство ще я преведа на български: 

  • 1 портокал
  • 1 ябълка 
  • 1 лимон 
  • 2 супени лъжици цял бахар 
  • 2 супени лъжици карамфил 
  • 4 канелени пръчки 
  • лично аз обичам да добавям и малко кимион 
 Нарежете плодовете на шайби. Не се притеснявайте за корите, семената и прочие. Сложете всички съставки в тенджера. Напълнете с вода. Оставете да къкри на слаб огън. При нужда, добавяйте допълнително вода. Внимавайте да не остане твърде малко вода в тенджерата. 

 Забележка: тази рецепта е само за аромат, макар че обичам да гриза плодовете когато съм свършила. 


 ❦ DIY decorations with 'raw' materials. And by that, I mean golden leaves, dried sticks, fir/pine/spruce cones and any other objects found lying around outside. Glue them together to create paintings, or sew them onto hemp strings to create garlands and wreaths. Try sticking some leaves and/or short sticks on the outside of a transparent glass candlestick or mason jar. Witches do love their jars.

Самоделни украси от "сурови" материали. Разбирайте, златисти листа, изсушени пръчки, шишарки от ели, борове, смърчове и всякакви други предмети, на които попаднете навън. Залепете ги заедно и направете от тях рисунки, или ги нанижете на връзка коноп за да създадете гирлянди и венци. Пробвайте да налепите листа и/или къси пръчици по външната част на прозрачен стъклен свещник или буркан. Вещиците имат слабост към красиви буркани.



 ❦ On that note, Halloween decorations and Halloween itself. No matter what you celebrate on the night of the 31st (and believe me, the options are plenty), you have to admit there's something cute and liberating about wearing the costumes and masks we choose for ourselves, for once.

 ❦ В този ред на мисли, украшения за Хелоуин, както и самият той. Каквото и да празнувате в навечерието на 31ви (повярвайте, изборът е голям) трябва да признаете, че има нещо приятно и освобождаващо в това да си сложим костюми и маски, които сами сме избрали за себе си... за разнообразие.


 ❦ October. I'm a spring child myself, but October is definitely one of my favourite months. It's when the sun caresses, but doesn't sting, it's when the wind is cool but not cold. What's more, it's the birth month of the two most important male figures in my life - my father and my soulmate.

 ❦ Октомври. Самата аз съм пролетно дете, но октомври определено е сред любимите ми месеци. Тогава слънцето гали, а не пече, тогава вятърът е прохладен, но не и студен. Още повече - това е месецът в който са родени двата най-важни за мен представителя на мъжкия пол: баща ми и сродната ми душа.


 ❦ Time to light the fireplace. I know not everyone has one in their home, but there's also bonfires and lanterns and scented candles. See if you feel the difference between artificial and natural warmth.

 ❦ Време е да запалим камината. Знам, че не всеки има такава в къщи, но затова са огньовете на открито и фенерите и ароматните свещи. Вижте дали няма да усетите разликата между изкуствена и естествена топлина.



 Now, there's plenty of other things I love about autumn, but if I wrote any more down I'd take more time from your exploring and crafting away. You can tell me what you love about autumn instead. No, I will not accept "I don't like autumn at all" for an answer - I'm sure you'll find at least one thing you don't get to experience during any other time of the year.


☽Ⓣ☾

 Има още толкова неща, които обичам в есента, но ако започна да добавям още само ще отнема времето, което можете да прекарате в изследване и творене. Вместо това бих искала да чуя какво обичате вие в есента. И не, не искам никакви "есента е гадна" - все ще се сетите за нещо, което не ви се полага през никое друго време на годината.

Sunday, 14 September 2014

Megalithic Knights and City Lights [Stonehenge, Wiltshire; nighttime London]


I envy my other half's photography skills.
   I started noticing a marked difference in the way I perceive famous artworks and landmarks when I stopped allowing room for others' opinions into my own experience. Or at least I've become skeptical of enthusiasts and travel bloggers who mention feeling mysterious vibrations and any sort of aura emitting from the former. When magic is spoken of too often, it fades into gossip and, as we drove to Stonehenge after leaving Wales only a few hours earlier, I braced myself for disappointment.

 The eager crowd attracted my attention first. Dozens, maybe hundreds of people, all looking in one spot, all seeing different things. When all this is through, a mother will visit her son in his new home and say it's merely a pile of rocks left behind after some deity's drunken game of dominoes. But a daughter, drawn in by curiosity and potential, will resolve to become an archaeologist and give the world facts instead of opinions.
 As I delved further into these thoughts, I failed to notice we'd already crossed the field separating the entrance from the actual monument. And there it was - the circle of stone giants. I stopped and stared at them in a daze.
 And they stared back.


☽Ⓣ☾

 Забелязвам очевидна разлика в начина по който възприемам известни творби и места откакто спрях да допускам чуждите мнения да се месят в личните ми изживявания. Или поне откакто подхождам по-скептично към ентусиасти и пътуващи блогъри, разказващи за мистични аури и вибрации, които първите излъчват. Ако обсъждаме магията твърде често, тя рано или късно избледнява и се превръща в клюка. С това наум, часове след завръщането ни от Уелс и вече по пътя към знаменития Стоунхендж, се приготвих за разочарование.

 Най-напред вниманието ми бе привлечено от нетърпеливата тълпа. Десетки, а може би стотици хора, гледащи в една точка, виждащи напълно различни неща. След всичко това, някоя майка ще посети сина си в новия му дом и ще се оплаче, че това е видяла просто купчина камъни - остатъци от някое пияно божество, тръгнало да играе на домино. Но някоя дъщеря, привлечена от любопитство и от потенциала им, ще реши да стане археолог и да поднесе на света факти, вместо мнения.
 Задълбавайки се в такива мисли не усетих как прекосихме полето, делящо касите от самия паметник. И ето го и него - кръгът от каменни гиганти. Спрях се и се вгледах замаяно в тях.
 И те също ме погледнаха.


Ever predictable tourist shots.


 As August became September, autumn rains began to fall. I'm taking full advantage of the last patches of green I'll see for a while. Any drive is made much more enjoyable when you're concealed beneath tunnels of deciduous trees.


 ☽Ⓣ☾

 Август се превърна в септември и заваляха есенни дъждове. Възползвам се изцяло от последните зелени кръпки - ще мине време преди отново да ги видя. А всяко пътешествие с кола става по-хубаво, когато се криеш под тунели от свежи широколистни дървета.



 After a two days rest, consisting of comedy films, Top Gear and walks around parks, it was time to set out for a night around London. At least it's fairly easy to stay awake at our age, especially when you've stocked up on energy drinks (I am loyal to Pussy, my partner's more of a Rockstar). 
 Here's a tip for anyone who wants good shots of London at night: parking on Waterloo bridge is allowed and it has a breathtaking view of the London Eye and Elizabeth Tower (falsely known as Big Ben). We did give the whole 'cute couple picture' thing a go, but with our flashgun forgotten and alone back in my partner's room, they didn't turn out quite so well.
 One unexpected thing we discovered about London was that King's Cross station does, in fact, close at some part of the night. This is the tragically heartbreaking story of how, on the 1st of September, I missed my train to Hogwarts.

 ☽Ⓣ☾

 След двудневна почивка, прекарана в гледане на комедии и Top Gear и разходки из паркчета, дойде време да потеглим за едно кръгче около Лондон нощем. Поне на тази възраст не е трудно да стоим будни, особено когато сме се запасили с енергийни напитки (оставам вярна на Pussy, аморето е по-скоро Rockstar).
 Подсказка за всеки, който иска да направи хубави нощни снимки на Лондон: поpволено е паркирането директно на моста Уотърлу, а от там се открива изумителна гледка към Лондонското око и Кулата на Елизабет (погрешно наричана Биг Бен). Пробвахме да си направим предсказуема сладка снимка заедно, но ни трябваше светкавицата, която тогава си стоеше самотна и забравена в стаята на аморето.
 Не очаквахме да научим че дори гарата Кингс Крос затваря вратите си по някое време на денонощието. Ето я и сърцераздирателната история на това как аз, на първи септември, изпуснах влака си за Хогуортс.


 After a bit of roaming around, featuring a glimpse of Mick Jagger's former residence - Downe House in Richmond, we decided to get a few hours' sleep. Of course, parking right next to Richmond park was bound to attract the attention of security guards, but it was still a public highway and we didn't get chased away. At around five in the morning, or five at night, when night owls have gone to sleep and early birds have not yet awakened, we left the ghostly empty town behind.


 ☽Ⓣ☾

 След още малко бродене наоколо, включващо поглед към бившата къща на Мик Джагър - Downe House в Ричмънд, решихме да поспим за час-два. Разбира се, когато паркирате точно до Ричмънд парк, трябва да очаквате нечия охрана да се зачуди какво правите там, но в крайна сметка бяхме спряли на обществен път и не ни изгониха. В пет сутринта, или пет през нощта, когато нощните птици си лягат да спят, а дневните още не са се събудили, ние напуснахме призрачно празния град.


 The final three days together were spent meeting up with mutual friends. A visit to the local pub was mandatory, as was hanging out in parks with snacks, just like five years ago when I first met the gang (and with it my current love) in real life.

 The good thing about my definition of 'home' being a person, instead of a place, is that I can take it, him, with me whenever I feel like I've been in the same place for too long. And that happens often. The bad thing is, I also have to leave it, him, behind for more days than I'd like to count.
 But I still do. And I still count. Because it won't always be like this and, so long as we still feel each other's heartbeats along with our own, we'll know they're home with us.

 ☽Ⓣ☾

 Последните три дни от гостуването ми прекарахме в срещи с общи приятели. Задължително бе да посетим местната кръчма, както и да висим по паркчета със снаксове. Това и правехме преди пет години, когато за първи път се събрах с тази тълпа, а посредством нея - с аморето си, извън интернет.

 Дефиницията ми за "дом" не е място, а човек. Хубавото на това е, че мога да го взема със себе си когато реша, че съм стояла твърде дълго на едно място. А да се отегча не отнема много време. Лошото е, че трябва да се разделям с него за повече дни, отколкото искам да броя.
 Но аз пак го правя и пак броя. Защото няма винаги да е така. И докато все още усещам туптенето на неговото сърце заедно с моето ще знам, че той е у дома при мен.



Sunday, 7 September 2014

Here, There Be Dragons [Aberystwyth, Wales]


 "England is a light grey. Wales is a much darker grey."
 This is how my guide, otherwise known as fy nghariad (Welsh: 'my love'), introduced to me the country I would soon fall in love with. What should have been a four hour drive from the lovely English village he lives in to the town of Aberystwyth, the birthplace of his parents, got longer and longer with every photo (and sometimes coffee) stop I asked to make.

 In reality, Wales is far from just grey skies, strong winds and rain. It's green - the green you'll find on wood elves' clothing and, for a more modern analogy, the grass 'on the other side'. It's hills and flower fields, it's small cottages guarded by statuettes of red dragons, it's the smell of salt water in the air and it's... a surprisingly large number of sheep. Dragons need to eat too, I guess.

☽Ⓣ☾

 "Англия е светло сиво. Уелс е много по-тъмно сиво."
 Така моят гид, наричан още fy nghariad (от уелс: "любовта ми"), ми представи държавата в която скоро щях да се влюбя. Пътят от чудесното английско селце в което той живее до Аберистуит, родният град на родителите му, трябваше да е четири часа. Аз го удължих като постоянно молех да спрем за снимки (и на няколко пъти - за кафе).

 Всъщност, Уелс е много повече от сиви облаци, силни ветрове и дъжд. Уелс е зелено - онова чисто зелено, което бихте видели по дрехите на горски елфи или, ако е нужен по-актуален аналог, в чуждата морава. Уелс е хълмове и полета от цветя, малки къщурки, пазени от статуи на червени дракони, миризмата на солената морска вода и... изненадващо много овце. Е, и драконите трябва да ядат.



 Adding to the purity of our surroundings, our dreams were shaded in pastel pink and mint and visited by the forest dwellers, dwarves, giants, fairies, imps, dragons and lost boys and girls from children's fairytales. These were the prominent motifs in the home of fy nghariad's nan, where we would stay. Aside from no hotel fees to pay, this meant homecooked meals to enjoy, embarassing baby pictures to share and at least one cat to warm our laps and hearts.

☽Ⓣ☾

 За да се подчертав непорочността на обкръженията ни, сънищата ни имаха пастелено розови и ментови оттенъци и често бяха навестявани от горските обитатели, джуджетата, великаните, феите, дяволчетата и изгубените момчета и момичета от детски приказки. Това бяха основните мотиви дома на бабата на fy nghariad, където отседнахме. Освен, че нямаше да плащаме нищо за хотел, това значеше вкусни домашни гозби, неловки стари снимки за разглеждане и поне една котка, която да топли скутовете и сърчицата ни.



 The more we looked at the (very) strong wind blowing outside, the more inviting the small house became, but we still spent our days and evenings exploring. We dodged our way through the bigger streets of Aberystwyth and snuck around the small alleys. The town is mostly known for its university, so various memes were beckoning us into shops and hairdressers and the American Horror Story font was abused in many a café.


☽Ⓣ☾

 Колкото повече наблюдавахме (много) силните ветрове през прозореца, толкова по-гостоприемна ни се струваше къщурката, но все пак прекарахме дните и вечерите си извън нея. Избягвахме по-главните улици на Аберистуит като се шмугвахме в мъничките пътеки. Тъй като градът е известен предимно с университета си, най-различни популярни meme-та ни приканваха в магазините и фризьорските салони, а множество кафенета злоупотребяваха с шрифта от "Зловеща семейна история".


 We skipped a few traditions, such as walking along the mile long promenade to kick the fence bars at both ends, but we did have chips and curry in the car by the seaside (I was told this is absolutely necessary to do when in Aber). Of course, we couldn't escape from our own tourist nature and did go around the University of Aberystwyth, the remains of Aberystwyth castle and treck up to Constitution hill in the evening to admire the view. On very clear days you can see Ireland on the other side of the Irish sea, if you know what to look for.

☽Ⓣ☾

 Някои традиции пропуснахме, като например разходката от единия до другия край на почти двукилометровата крайбрежна алея за да ритнем двата най-далечни кола на оградата. Не можах да се измъкна обаче от задължителното ястие на Абер - пържени картофки с къри сос (да се консумират вечерно време в колата на кея). Е, не избягахме и от туристите вътре в нас и се разходихме около сградата на университета, из остатъците от замъка Аберистуит и нагоре по Constitution hill (в буквален превод - "Конституционен хълм"). Ако времето е хубаво може да се видят бреговете на Ирландия отвъд Ирландското море, но трябва да знаеш какво търсиш.


The view from Constitution hill - taken by fy nghariad.
Aberystwyth castle.
 Moving on outside of Aber, we made our way to Nant-y-moch - a reservoir holding back water cold enough to freeze time. If only it could reverse it decades back so I could see fy nghariad's father drag race a Mini Cooper down the crossing barely wide enough for one car. Instead, we ended up sucked back into our childhoods, when we'd play tag on the streets in front of our homes with no regard to our safety or that of the items we carried with us.

 Well okay, I overdid it. We did watch over our cameras and we haven't even shared our childhood (though the differences between his and mine are minor). But the wind seemed to like rippling the water beneath us in slow motion. In contrast, Devil's Bridge Falls, our next destination, fast forwarded down the mountain slope. We only got a glimpse of it, standing on one of the three bridges, before being sent home by heavy rain.

☽Ⓣ☾

 Продължихме разходките си извън Абер, придвижвайки се към язовира Nant-y-moch, задържащ вода достатъчно студена за да замрази времето. Де да можеше да го върне няколко десетилетия назад за да видя как бащата на fy nghariad се впуска в драг състезание с тогавашния си Mini Cooper по пътче, което едва побира една кола. Вместо това, самите ние се вдетинихме и си припомнихме безгрижните гоненици по празните улици пред блока или къщата, без оглед върху нашата безопасност или тази на вещите по нас.
 Добре де, прекалих. Определено си наглеждахме фотографската техника, а дори не споделяме едно и също детство (макар разликите между неговото и моето да са малки). Но пък на вятъра му хареса да прави вълнички на забавен кадър. В контраст с това, Devil's Bridge Falls (в превод: водопада на дяволския мост) се спускаше по скалите на забързан кадър. Едва успяхме да го зърнем от един от трите моста, когато силен дъжд ни запрати в колата и обратно в къщи.

Nant-y-moch, as seen through my camera lense
Nant-y-moch, as seen through fy nghariad's lense

 Finally, a few collective highlights from Aberystwyth, before heading back to England, conveniently splitting the trip into two posts.

☽Ⓣ☾

 За финал, няколко хаотично нахвърляни акцента от Аберистуит, преди да се запътим обратно до Англия. Това удобно разделя пътуването ни на два отделни поста.

Nant-y-moch wasn't the only time wound in Wales.
A very confused slow worm.
In memoriam of a glowing soul.


By far my new favourite shop of all time.
Standing in the middle of the road for a picture.

Pumpkin Spice [OOTD]

Mi: Stop making animal shapes with your hands. Me: No, I must dance! Necklace: The Blackthorn Realm Bodysuit: Forever ...