A Tail of Four Cats

Sunday, 24 August 2014


Warning: Picture-heavy post. Also, possible cuteness overdose.

Внимание: Постът е тежък от към снимки. Опасно сладки такива.


 'Have you heard the legend of Princess Cappuccino Luna Del Beige and her brother and two sisters? Many moons ago they were kidnapped from their home by an elderly female giant and offered as a gift to another of her kind.'



 ""I was going to kill them off, but they've grown up a bit and it'd be a pity. Do you want them?" were the words with which the three daughters and one son were introduced to their new captor. Upon seeing they are of royal heritage, however, the second giant immediately assumed her rightful position as their servant and guard. Their Royal Highnesses were given a bed to sleep in, toys to play with and milk to drink until we're full. Well, the bed was a cardboard box, the toys were two other servants and the milk was a cheap imitation of their mother's gourmet meals. Still, it seemed this was all the giants could do and, as Their Majesties were merciful, no severe punishment was given out.
 It is said that the giants were helping their masters conquer new kingdoms by presenting them to their current giant-rulers, though as of yet, they have not been successful. Yes, dear reader, the legend is true and I am the honourable Princess Cappuccino Luna Del Beige. I am on a quest to claim my place as the rightful ruler of any kingdom and take its giant people under my wing."



 "Hear that? She didn't even mention our names once! The readers would much prefer hearing of my bravery and strength and victories in battle! All you do is sleep, bathe and steal our food! I, on the other hand, was the first to climb up the dangerous box and lead all of you into victory. I'm the fastest and strongest of you all! I'm-"



 "You, dear brother, share a ridiculous name with me. We both are 'Twosocks' and the only thing that puts you on a pedestal before me is that you're 'Little Sock Number One' and I'm 'Little Sock Number Two'. Now stop boasting (you even weigh less than all of us, for fish's sake)."

 "Humph. Amateur."

 "Say what now?"



 "Guys, please! We're here to make a good impression on potential families, not wage war on each other!.. Forgive the interruption, dear reader. My name is Alohamora and our 'quest' began last Monday. We're all too light to put pressure on the keyboard, so we're dictating all of this to our human (not giant - Princess has an affinity to epic stories).
 I'm sorry to say we cannot travel to those who only speak this language, as the distance is too big, but hopefully we weren't a bother to listen to.

 Thank you for your time!"

 Signed,
 Princess Cappuccino Luna Del Beige, Twosocks and Alohamora


☽Ⓣ☾

 "Чували ли сте легендата за Принцеса Капучино Луна Дел Бейж и нейните две сестри и един брат? Преди много луни те били отвлечени от дома им от възрастен женски гигант и били дадени като подарък на друг от нейния вид."



 ""Щях да ги хвърля в кофата, но ми е жал защото вече са пораснали. Искаш ли ги?" били точните думи с които трите дъщери и единият син били връчени на новата им поробителка. Виждайки че те са кралски особи обаче, тя веднага приела полагащия й се пост като тяхна слуга и пазач. Техните Царски Величества били снабдени с легло, играчки и предостатъчно мляко за пиене. Е, леглото било един кашон, играчките били други двама гиганти, а млякото им - евтина имитация на майчиното гурме. Все пак, великаните се стараели, а господарите им били милостиви и никога не ги наказвали твърде тежко.
 Твърди се, че великаните им помагали да покорят нови кралства като ги представяли на техните владетели-гиганти, но засега безуспешно. Да, драги читателю, легендата е истина, а аз съм уважаемата Принцеса Капучино Луна Дел Бейж. Имам за задача да се възкача на трона на което и да било кралство и да взема неговия великански народ под крилото си."



 "Чухте ли това? Тя дори не спомена имената ни! Читателите биха искали да знаят за смелостта ми и подвизите ми и победите ми в битка. Ти само спиш, къпеш се и ни крадеш храната. Докато аз първи покорих върха на смъртоносната кутия за спане и поведох всички ви към победата. Аз съм най-бърз и силен от всички ви! Аз съм-"



 "Ти споделяш общо глупаво име с мен. И двамата сме Две чорапчета и единственото с което ме превъзхождаш е фактът, че ти си Чорапче Номер Едно, а аз - Чорапче Номер Две. Сега стига си се фукал (та ти даже тежиш най-малко от всички нас)."

 "Хъм, аматьор."

 "Я пак?"



 "Моля ви! Тук сме за да направим добро впечатление на потенциални семейства, а не за да водим война един срещу друг!.. Прости прекъсването ми, драги читателю. Казвам се Алохамора, а нашата "мисия" води началото си от миналия понеделник. Все още сме толкова лекички, че клавиатурата не ни усеща, затова диктуваме това на нашия човек (не великан, Принцесата има слабост към епичните разкази).

 Ако някой от вас се интересува от нас и би искал справедлив господар или господарка или няколко, моля да се свърже с човека ни под тази публикация, туктук или на този е-mail

 Благодарим за отделеното време!"

 Подписали,
 Принцеса Капучино Луна Дел Бейж, Алохамора и Две чорапчета



Sunshine, Daisies, Butter, Mellow... [Varna, Bulgaria]

Thursday, 14 August 2014


 Early in the morning, after saying goodbye to my three house elves of destruction (read: a cat and two rabbits), I left the crowded city with a bag full of CD's, a head full of flowers and the promise of "an unexpected meeting". The last bit was served alongside my cappuccino at a gas station and I strongly hoped it would come true.
 Travel is a physical need for me and I'm a terribly lucky girl for being able to satisfy it as often as I do.

☽Ⓣ☾

Рано сутринта, след като си взех довиждане с трите ми домашни духчета на унищожението (разбирайте, два заека и една котка), напуснах шумния град заедно с чанта пълна с музика, главица пълна с цветчета и обещание за "неочаквана среща". Последното бе сервирано заедно с капучиното ми на една бензиностанция и силно се надявах да се сбъдне.
 Пътуването е физическа необходимост за мен и съм ужасна късметлийка задето мога да я задоволявам толкова често.




 So, where did the white rabbit run off to this time? Why, back to the sea to dance with the mock turtle beneath this month's super moon. Oh, will you, won't you, will you, won't you, won't you join the dance? There's no gold to be found at the end of the moonlit path (well, not literal gold, at least), but the water is warm and, if you lose yourself long and deep enough, you might reach the rising red sun. At least, I did.
 I have a special place in my heart for photos of the sky, sunrises and sunsets in particular. I know it doesn't really take much skill to balance some reds, blues and yellows, but it feels nice.


☽Ⓣ☾

 Та, накъде хукна белият заек този път? Ами, обратно към морето за да потанцува с лигавата костенурка под тазмесечната супер луна. Щеш, не щеш ли, щеш, не щеш ли да играеш тоя танц? Няма да намерим злато накрая на лунната пътека (не и в буквалния му смисъл, поне), но водата е топла и ако се загубите достатъчно надълбоко и задълго, може и да достигнете до изгряващо червено слънце. Поне аз така направих.
 В сърцето си тая специално място за снимки на небето, по-конкретно - за изгреви и залези. Не се изисква много умение да балансираш малко червени, сини и жълти цветове, но усещането е приятно.



  During my late night and early morning swims, I was watched over by two stone guardians. Elevated above the water and sand, they gazed lovingly at their unborn child, but surveying their surroundings through the corners of their eyes. For a moment I wondered if they were merely stuck inside a time wound, waiting until it heals so they can come back to life when the world most needs magic. Well, a white rabbit aspiring to be a dragon rider can dream...


☽Ⓣ☾

 По време на късните и на ранните ми бани в морето бях надзиравана от два каменни пазителя. Издигнати над водата и пясъка, те съзерцаваха нероденото си дете, но през ъгълчетата на очите си наблюдаваха и околността. За момент се зачудих дали те не са заседнали във времева рана, чакащи тя да зарасне за да се съживят когато на света най-много му трябва магия. Е, един бял заек с амбиции да стане ездач на дракони може да мечтае...


  When I wasn't swimming outside, I spent my time in the hotel room, cuddled beneath cotton sheets and insomnia. No living creature kept me company there, only phantoms beckoned to the shadows. I could tell they were the ghosts of flowers, because the room smelled of them even though they'd long been replaced by cheap plastic imitations. I've never liked fake flowers because my mother never liked fake flowers.


☽Ⓣ☾

 Времето, през което не плувах, прекарах в хотелската стая, сгушена заедно с памучните завивки и инсомнията. Нямаше живи създания, които да ми правят компания. Само фантоми ме приканваха към сенките. Досетих се, че това са духовете на цветя - стаята миришеше на тях, макар отдавна да са били заменени с евтини пластмасови имитации. Никога не съм харесвала изкуствени цветя защото майка ми никога не е харесвала изкуствени цветя.


 The final day was mostly spent reading in the car on the way back home, but before that - a little detour to a city eighty miles away, for a meetup with two friends. After some initial chaos and confusion, I only got to see one of them, unfortunately, but it was still a surprise (I guess 'fortune coffees' know their thing). Two smiles I hadn't seen until then joined us and I'm already anticipating the next time I see these lovely sea creatures.

☽Ⓣ☾

 Последният отмина предимно в четене в колата на път за вкъщи, но преди това - малко отклонение до град на сто двадесет и осем километра. Причината бе среща с двама мои приятели, но след известна доза хаос и объркване, успях да видя само един от тях. Все пак си беше изненада (явно онова късметче си е знаело работата). Две нови за мен усмивки се присъединиха към нас и отсега нямам търпение да се видя отново с всички тези прекрасни морски създания.


 So, what is the recipe to the perfect roadtrip finale? A good playlist for the ride back. Here you'll find a 'short' YouTube playlist highlighting some of my all-time travel favourites, ranging from old school rock and newer, more energetic rock tracks, to indie and honest summer hits. And yes, my taste in music is both terrible and excellent, depending on where you stand.

☽Ⓣ☾

 Та, каква е рецептата за перфектния завършек на всяко пътуване? Прекрасен подбор от песни за пътя обратно. Тук ще откриете "кратък" списък с някои от любимците ми за изпът, простиращи се от старомоден рок и модерен такъв за висока скорост, до инди музика и откровени летни хитове. И да, вкусът ми за музика е едновременно отвратителен и прекрасен, в зависимост от гледната точка.